Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Сапунът - още една стъпка към съвършенството

  15 Декември 2012 641 видяна
(1 глас)

Все още няма по-невероятно и съвършено изобретение от сапуна.

Първите данни за него датират от 2800 г. пр. н. е. в древен Шумер и Вавилон. Ала направата му в Европа и масовата му употреба идват много по-късно. Минават векове, преди хората да осъзнаят полезните му свойства, приноса му за хигиената и намаляването на ръста на патогеничните микроорганизми.

За пръв път сапуни с ароматно олио и натриева основа са правени от мюсюлмански химик в средновековния ислямски свят. Арабският сапун можел да бъде ароматизиран, течен или твърд. Имали и специален сапун за бръснене.

Нежните и качествени сапуни били произвеждани в Европа в началото на 16 в., а през 18 в. те били продукт на масово производство и от тогава останали малцина майстори, които да ги правят на ръка. В България тази иновация се появила едва през 19 в., ала сапуните се правели от лой и се използвали предимно за пране. По-заможните купували гиритски сапун на топки, внасян от о-в Крит.

Технологията на приготвяне на сапуна е проста, но има няколко основни етапа, свързани с химичните реакции на натрия, които биха могли да навредят. Първо се започва с извличане на масла с калиева и натриева основа. Това става от растителна и животинска мазнина, рибната и маслиновата също вършат работа. В комбинация понякога се добавят палмово и кокосово масло, в зависимост от вида на крайния продукт.

Има два вида процеса на приготвяне – горещ и студен. При горещия съставките се смесват по-бързо и е трудно да се направи грешка, но при студения натрия се мери на око. Ако се прекали, той може да изгори кожата. При студения процес съставките се смесват, след това се изливат в калъфи. Когато са готови и са втвърдени, калъпите се оставят да изсъхнат приблизително 6 седмици, за да бъде завършен процесът.

Домашното приготвяне на сапун не е тайна за българските домакини. Пропорцията е 1:6. Един килограм сода към шест килограма мазнина. Натрият първо се разтваря в малко вода, след това се добавя мазнината. Сместа се вари в дълбок съд с дървена лъжица, докато се получи еднородна бяла каша. Но домашно приготвения сапун се използва главно за пране.

Тоалетните сапуни се делят на три вида според типа кожа, който третират:

1. За нормална и мазна кожа – най-разпространената група, която не съдържа допълнителни съставки;

2. Специален за нормална и мазна кожа – съдържа 1-2% повече мазнини, които създават защитен слой върху кожата;

3. Дезинфектиращи и лечебно-профилактични – за дезинфекция и лечение на различни заболявания на кожата.

Днес компаниите за козметика могат да направят сапун с почти всички билки, цветя, треви, плодове и каквото още природата даде. Това съвсем не значи, че кожата е способна да поеме от тези съставки, тъй като допирът на сапуна с кожата трае не повече то две минути. Истински добрите сапуни не са тези, които съдържат в себе си парфюм, скраб или крем. Те са бели, меки, обикновено със слаб или липсващ мирис. Твърдите сапуни се ползват за нормална кожа, докато течните поддържат влагата.

Независимо дали ще купите най-скъпия, най-евтиния или ще се помъчите сами да си направите сапун, той остава неизменен спътник в нашето ежедневие.

Сапунът е едно от нещата, освен въздуха, което се ползва от цялото човечество, навсякъде по света. Надали ще бъде изобретено нещо друго, толкова съвършено, като него.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови