Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Новата мания за физическа красота

  28 Октомври 2014 705 видяна
(4 гласа)

Красотата преди и сега

Стандартът за красота винаги е бил повече социален регламент, отколкото продукт на нашето субективно възприятие. Разбира се, това, какво възприемаме като красиво, до голяма степен се определя от еволюционните ни потребности, тоест от тези физически черти, които показват здраве, сила и плодовитост.

Още от Античността обаче красотата е значела, освен създаване на здраво поколение, и социален статус.

Фигурките на щедро закръглени жени от Античността, за които се смята, че изобразяват богини, свидетелстват за афинитета на античните хора към пищните женски форми. Широкият ханш и големият бюст в този исторически период обаче са знак не само на женственост и плодовитост, но и на заможност.

Бледата кожа, издигана в култ и през Ренесанса, също като закръгленото тяло, говори, че притежателката на тези хубости е от знатен произход и затова може да си позволи да не се излага на слънце, работейки по полето.

В наши дни красотата и по-скоро това, което сме научени да възприемаме като красота, продължава да бъде белег на висок социален статус.

Изваяното тяло, което често е невъзможно за постигане без специален хранителен режим и ежедневни натоварващи тренировки, показва, че притежателката му има средствата и времето, необходими, за да се погрижи за себе си.

Чистата и млада кожа пък говори за липса на стрес и психическо натоварване, тоест за принадлежност към високите социални слоеве, или за намеса на козметичната индустрия, което отново свидетелства за големи финансови възможности.

Така, говорейки за красота, всъщност говорим за пари, и издигайки в култ слабото тяло и младостта, всъщност издигаме в култ лукса и високата класа. Ето защо този тип красота, медийно внушаваната ни красота, е по-скоро привилегия, отколкото норма, условие, по което да съдим за хората.

Мания по съвършенството

Факт е обаче, че физическата красота продължава да бъде признак, по който оценяваме хората в обкръжението си, непознатите, с които се разминаваме на улицата, и известните личности, към които сме особено сурови и критични.

Независимо дали имаме вродено чувство за естетика, според което слабото тяло, дългите крака, идеално гладката, чиста и млада кожа и симетричните пропорции са идеалът за външен вид, или този идеал е продукт на социалните и икономическите процеси, изискванията, които трябва да покриваме, за да се впишем в съвременното общество с култ към красотата, стават все по-високи и по-високи.

Целта ни отдавна вече не е красота, целта ни е съвършенство.
И то такова съвършенство, непостижимо за обикновеното човешко тяло, съвършенството на Фотошоп, съвършенството на пластичната хирургия, на часовете прекарани в нанасяне на грим, на пръснатите по козметични салони пари.

Защото това съвършенство е безценно, но струва много скъпо; непостижимо, но постоянно изисквано.
В стремежа си да го постигне, жената създава илюзия за себе си, един отделен свой образ, нещо като своя проекция – по-добра от нея, по-красива, по-слаба, една нейна проекция, която дори не е човек – та, тя няма пори! Прилича на лицата, които я гледат от страниците на списанията – почти пластмасови в своята безупречност.

Тази илюзия е очаквана от нея, тя не е тайна и няма претенции за истинност.
Всички знаем, че и най-известните холивудски актриси също като „простосмъртните" жени имат целулит и по някоя пъпчица от време на време.
Позволят ли си обаче дори уж незначителна „грешчица" на червения килим, бъдат ли издебнати от папараците в не дотам бляскава светлина, върху тях се излива порой от критични оценки и заядливи коментари.

Защото това е тяхната илюзия, лъжата, която трябва да нормализират.
От тях се очаква да „поддържат реда" – да налагат схващането, че този еталон за красота е не само постижим и достъпен, но и абсолютно естествен и безпрекословен.

Проблемът е, че границата често се размива.
Много жени започват да вярват, че това, което виждат в списанията, по телевизията, на големия екран, действително е постижимо и е адекватно да бъде очаквано от тях във всеки един момент на ежедневието им.

Тази мания по съвършенството достига такива невероятни мащаби, че дори осъзнавайки неистинността на налагания образ, давайки си сметка за всичко, което стои зад него, много жени все пак вярват, че те могат да изглеждат така, ако положат достатъчно усилия.

Това създава в подрастващите момичета и младите жени чувство за малоценност, липса на увереност, омраза към собственото тяло и невротично отношение към външния вид. (Плашещата статистика сочи, че повече от половината момичета на възраст между осем и осемнайсет години не харесват тялото си и спазват или в даден момент са спазвали диета.)

Продължава...

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!