Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Рикардо Тиши за Givenchy - Театър на страха

  12 Февруари 2015 541 видяна
(4 гласа)

Седмицата на модата – събитието, за което целият моден свят е притаил дъх и чака с огромно нетърпение. На всички ни е ясно защо. Нужно ли е да обясняваме за хилядите хора, които се събират на едно място, говорят на един език (fashion), имат еднакви интереси и различни предпочитания, обличат се абсурдно, шикозно, екстравагантно, елегантно или по малко от всичко.

Небивала и разкошна смесица от стилове, вкусове и разнообразие, което може да бъде видяно не само на модните подиуми, а и по улиците. Повечето списания, модни блогъри и online портали в последните години отделиха в специална секция street style-а по време на седмиците на модата.

Да не говорим за "звездопада", който може да бъде видян под всяка една тента, на всяко шоу. Ако човек има повечко пари и може да си позволи билет до съответния град и има възможност да си плати входа на някое от ревютата, може да срещне звезди от световен ранг - филмови звезди, бизнесмени, спортисти, художници, фотографи, модели, дизайнер и прочие. Това, разбира се, е картинката, погледната от нашата гледна точка. Седмицата за модата във fashion средите е много важна за всеки един дизайнер или модел, участващ в нея. Тя може да даде нов живот на нечия кариера или да убие такава. Може да сбъдва мечти и да разбива цели светове.

В този материал решихме да обърнем внимание на един по-конкретен раздел от Седмицата на модата, а именно Мъжката седмица на модата (Men's Fashion Week) в Париж. Участващите дизайнери бяха зашеметяващи. Кой от кой по-цветен, креативен и интересен. Christophe Lemaire, Balenciaga, Haider Ackermann, Valentino, Giorgio Armani Prive, Alexander Wang, Rick Owens, Louis Vuitton, Loewe, Maison Martin Margiela, Kenzo, Acne Studios, Dior, Hermes, Thom Browne... Всички те представиха модели, достойни за възхищение и обожание. Ние обаче ще направим дисекция на едно специално ревю и неговия дизайнер.

Рикардо Тиши за Givenchy - мистерия, смут и магия като за начало

Някои се изказаха така: "Това е вуду магия, човече!" И имат право. Рикардо Тиши винаги е бил страстен привърженик на окултизма, мрачното и страшното. Това е проличавало през годините в работата му за Givenchy. Тази година можете да видите голяма част от колекциите му назад във времето, качени на неговия профил в Instagram. Жест, направен в знак на почит и признателност от модната къща към дизайнера, който тази година отпразнува своето десетилетие като незаменима част от екипа.

Те са решили да го върнат назад във времето: "Назад към корените", както каза самият дизайнер зад кулисите на шоуто, като обясни, че той се завърнал към някои от първичните си импулси, които захранват неговото модно чувство. Първите му колекции с религиозни предмети, склонността му към мистичното и страховитото. Той прекрои Givenchy по негов образ и подобие, по негов модел и на модната къща това определено й харесва.

Минал през различни етапи в живота си, работил за кого ли не, живял къде ли не, Рикардо Тиши успя да затвори устите на всички критици от модния свят с последното си ревю. То бе едно най-силните му до сега.

Готическият романтизъм на Рикардо е изтъкнат на преден план в таз годишното ревю есен/зима на марката по време на Мъжката седмица на модата. Много от отличителните знаци на твореца бяха събрани в тази колекция: стегнати линии, примитивни драскулки и цветни петна, разпръснати по почти всяка от показаните визии. Моделите бяха залети от глава до пети с черепни декорации и смели щампи, наред със зашеметяващи мотиви, вдъхновени от шарките по мароканските килими.

Може би за някои хора в модния бранш, отделни детайли от колекцията изглеждат като подигравка, но тя е толкова фантастична, че едва ли това би имало значение. Тя е симбиоза от всички идеи на дизайнера, които той ни е показвал до сега в модните си шоута, винаги завършващи "на ръба на опасността".

В ревюто преобладава изкривеният шик, пригаждането на моделите към ежедневните визии, без загуба на елегантност. Една еклектична смесица от street style и нежна елегантност, както в мъжките, така и в дамските визии – качулки и ръгби ризи, дрипави, неподшити ръбове и ефектни дупки от куршуми.

Тиши е привърженик на сливането на стилове в своите ревюта, и тази година ни го показа чрез щампираните с марокански мотиви и покрити с пайети наметки, които бяха съчетани с ефирни вечерни рокли при дамите. За мъжката част той заложи на изразени рамене при палтата и якетата, също с марокански елементи, покрити с черни пайети като горещ катран.

"Това ревю беше много, много МЕН", каза Тиши, добавяйки: "Обратно към старта".

Забравете за жълтите павета и минималистичния, изчистен дизайн на интериора. Рикардо отведе публиката надолу, по подчертано тъмните пътеки. Само че този път те бяха покрити с блестящо червено.

Гостите на мъжкото шоу бяха посрещнати в Pavillion des Invalides, в прозрачна палатка в сюреалистичен стил. Старини антикварни мебели, винтидж столове, износени дивани и сувенири, всички с колекционерска стойност, подредени на случаен принцип, между които криволичеше блестящата пътека от червен брокат. Водовъртеж от смущаваща музика – "писъци на цигулка" и анималистичен вой от дуото DJ-и от Бронкс - Martinez Brothers. Из мистичната представа за пейзажа на Тиши (или може би "нощен терор") се появи и колекцията - омайна, мрачна и пълна с тъмни изкушения!

"Може ли да се ходи върху това?" попита Pierre-Yves Roussel, председател и главен изпълнителен директор на консорциума LVMH.

"Това би бил един чудесен сценичен декор", отбеляза френският актьор Salim Kechiouche. "Веднага щом влязох тук се сетих за филма на Ларс вон Триер "Dogville" с Никол Кидман".

Рикардо Тиши успя да ни преведе през най-скритите и ужасяващи кътчета на тъмнината. Колекцията му преливаше от мрачна наслада. За запрашения театрален грим се бе погрижила магьосницата в гримьорството Пат Макграт. Блестящи маски, някои лица изригваха в нанизи на черупки от миди, сякаш пораснали директно върху плътта. Други модели бяха със зашити с тел устни, трети пък бяха в стил Джокер, разпръскани по кожата черно-бели петна, в обкръжението на които особено изпъкваха тъмните, като току що напити с кръв, устни. На други лица стояха истински маски, и уродливи, и красиви едновременно - в плашещи набори от перли, с тъмни очи, проблясващи изпод тънки цепки. Дрехите бяха смесица от мъжки и дамски визии, докоснати от леко вуду намигване и краски тип "il giorno dei morti/денят на мъртвите".

След секцията на раираните костюми с отчетлив готик акцент (косите на моделите бяха пригладени с много гел, пуснати по челата им пипала, хибрид между Джозефин Бейкър и латино гангстер), Тиши добави груби подгъви и сви и повдигна раменете с парчета кожа, сякаш са дошли директно от някое убийство. Ужасяващият ефект се допълваше от челюсти с пълния набор от зъби, полюляващи се върху гърдите на моделите като страховити висулки. Адското огнено червено бе доминиращият цвят, не само заради блясъкът, който разпръскваше всеки модел след себе си, но и в червените апликации върху костюмите и червените кожени якета. Слава Богу, на някои от моделите проблясваше и кръст, което се явява като пълен антоним на цялата колекция и обстановка. Имаше и опашки от миещи мечки, увиващи се около вратовете на моделите или изцяло преобразени като елеци.

После колекцията се "олюля" в Навахо принтове с мандаринени цветове и огнено червена кожа, добавени като акцент върху якетата и палтата. Шарената вълна на някои от моделите беше "напръскана" с пайети, представена под формата на туника, гарнирана с яке. Наслояването бе ключов момент в колекцията. Кожени бежови якета, под които се подава Навахо палто. "Мъжката пола", която е един от основните елементи в колекциите на Тиши, този път не беше толкова явно показна, но и не липсваше. Подаваше се изпод някое мароканско палто, дори я видяхме в съчетание с класически черен раиран костюм. Този път тя бе в съчетание с панталон в плисиран тартан или тясно увиваща се около тялото, цялата покрита с копчета.

С каубойски ботуши, потропвайки по броката, Рикардо Тиши ни въведе в неговия съблазнителен "театър на страха". Това събитие не бе просто поредното ревю от седмицата на модата. То беше цяло приключение в един изкусителен мрачен свят. Сякаш присъствахме на тайна вечеря в преддверието на ада.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани