Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

High street революция

  14 Септември 2014 498 видяна
(1 глас)

Висшата мода, онази на Лагерфелд, Уанг и Сандер например, винаги е претендирала с ексклузивност и елитарност. Тя е висша, защото е недостижима за „простосмъртните". Преди да я носиш, трябва да я заслужиш – със слаба фигура и дебел портфейл. Дълго време това беше изповядваното кредо в модната индустрия. Ето защо откакто гореспоменатите и десетки други „haute couture" дизайнери решиха да се доближат до благоговеещите маси, правилата в модния свят вече не са същите.

Джил Сандер за Uniqlo, Джени Пакхам за Debenhams и почти всяко всепризнато име в модната индустрия за H&M – това са част от колаборациите на известни дизайнери с достъпни марки от последните десетина години. Те са материално доказателство за революцията, разтърсила модния свят вследствие триумфа на така наречените „high street" магазини. Какво се крие зад концепцията „high street", какво е мястото на подобни брандове в модната йерархия и защо да носиш модерни дрехи вече не е привилегия?

Терминът „high street" е широко разпространен във Великобритания. Така се нарича основната търговска улица в британските градове. Съвсем логично, магазините, намиращи се на тези улици, са известни като „high street shops". Не бива да се заблуждавате обаче, че разположението е единственият критерий за класификация на съответните магазини. Словосъчетанието „high street", навлязло в модния жаргон, е много повече от адрес. То е естетически възглед, философия и бизнес стратегия.

Тези марки се интересуват от тенденциите и не се колебаят да ги следват. „High street" модата е създадена по образ и подобие на дизайнерските колекции. Но тук не става въпрос за нагло копиране, а за вдъхновение от по-висшия клас дрехи и уважение към утвърдилите се имена в модата. И най-вече към потребителите. В този род магазини клиентите могат да открият най-модерните кройки, принтове и материи за сезона на разумни цени.

„High street" модата е звучен шамар в лицето на всички, които надменно твърдят, че качествените и шикозни дрехи са чест, с която само платежоспособната част от човечеството е достойна да се окичи. Въпросните достъпни марки сякаш са единствените, които вземат предвид натрапващата се подробност, че тази част всъщност представлява едно скромно малцинство и решават да „ухажват" друго, далеч по-многобройно съсловие – това на милионите почитатели на модата, които могат да си позволят Chanel само от страниците на Vogue. Не го правят от безкористна съпричастност и благородство, разбира се. Безпогрешният им бизнес нюх им задава успешна и печеливша посока. Формулата „модерно и евтино" е предписание за главозамайваща печалба.

Експанзията на „high street" магазините се дължи именно на ценовата им политика. Но не бива да пренебрегваме и другите значими фактори, които превърнаха „high street" модата в не просто компромис, а в тенденция. „High street" марки като H&M, Zara, Topshop и Mango придобиха репутация на едни от най-влиятелните брандове в контекста на други явления с не по-малко отражение върху облика на индустрията. Ерата на модните блогове, издигането в култ на градския шик и необятните възможности на онлайн пазаруването допринесоха за сегашната позиция на „high street" брандовете сред най-значимите имена в модата.

Днес вече не само „street style" гурутата и модните блогъри се кълнат в „high street" облеклата. Неведнъж сме виждали холивудски звезди и дори кралски особи в стилни „high street" модели. Кейт Мидълтън гордо показва, че да редуваш Burberry с Topshop не е прегрешение дори за личност с нейното социално положение. Достъпната мода вече не е табу за богатите и известните. Даже напротив, популярността на „high street" марките изкуши редица дизайнери да посветят частица от своя гений в създаването на по-достъпни колекции.

Изглежда висшата мода напуска бутиците, докато „high street" брандовете постепенно превземат подиумите по време на седмиците на модата. Засега най-стабилно присъствие в тези най-важните дни за модния свят има британската марка Topshop, която през 2005 става първият „high street" бранд със собствено шоу в програмата на една от четирите най-престижни седмици на модата – тази в Лондон. Днес ревюто на Topshop се счита за едно от най-емблематичните събития на прочутата London Fashion Weeк, a сред гостите винаги са най-изявените личности в модния свят и шоубизнеса. Последното шумно светско събитие, свързано с британската марка, бе представянето на колекцията на Кейт Мос, събрало на едно място икони на модния бизнес като Наоми Кембъл и Кара Делевин.

„High street" марките си осигуриха безпрецедентно влияние в иначе консервативните модни среди. Разбира се, зад блестящия им имидж се крият и редица противоречия. Тези модни концерни редовно са засипвани с обвинения в експлоатация на работна ръка. Други далеч не толкова сериозни, но все пак съществени недостатъци касаят качеството на предлаганата стока, което невинаги отговаря на името и авторитета на марката. Наред с много добре изработени облекла в огромните магазини на тези брандове се предлагат и артикули с разочароващо качество, а цените на дизайнерските колекции, макар и многократно по-ниски от тези на луксозните модни къщи, си остават непосилни за средностатистическия потребител, особено за българския.

Все пак влиянието на тези модни гиганти е безспорно. Дали „high street" модата ще се превърне в по-значим фактор от луксозните марки? Едва ли. Висшата мода е традиция, естетически идеал и фетиш. Тя ще продължава да вдъхновява, респектира, интригува и изкушава дори онези, които не могат да си я позволят. Но никой не може да отрече, че успехът на проекта „high street" доведе до безпрецедентна либерализация на модната индустрия. Светът на модата вече е много по-интересен, цветен, демократичен и смел.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани