Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Колко струва съвършената красота

  28 Октомври 2014 511 видяна
(4 гласа)

Самооценка и самовъзприятие

Не става въпрос само за очевидната действителност на анорексията и булимията, но и за скрити проблеми или приемани за нормални поведения като строго спазване на рискови хранителни режими, отказ от излизане навън без грим, избягване на снимки или пък маниакално правене на такива, докато не се стигне до задоволителен резултат, и още много подобни „невинни приумици", които всъщност говорят за дълбока неудовлетвореност от собствения външен вид и неприемане на тялото такова, каквото е.

Причината за това е, че красотата все повече се превръща в стойност, по която съдим за ценността на един човек като човек; тя измества по важност личностните характеристики и започва да влиза в ролята на морален императив до момента, в който у нас като общество се създаде чувството, че жените ни дължат да бъдат красиви.

Жена, която:

- отказва да се чувства виновна за това, че не покрива нормативния стандарт за красота, предизвиква в обществото недоволство и смущение.

- не подлага на строга критика тялото си, предизвиква недоумение, неразбиране.

- се чувства комфортно в кожата си и излъчва самочувствие и увереност във външния си вид, предизвиква неодобрение – тя е суетна, нескромна, повърхностна.

Това лицемерие на обществото (да съди повърхностно жените и да ги обвинява в повърхностност, когато откажат да бъдат съдени) е всъщност продукт на комплексното ни отношение към жената: от една страна, тя трябва да бъде скромна и плаха, от друга страна обаче не трябва да показва неувереност, защото неувереността не е привлекателна.

Едновременно й налагаме непостижими стандарти и я караме да се чувства провалена, когато не успее да ги покрие.
Очакваме от нея да бъде критична към себе си, когато е далеч от идеала, но я караме да се срамува от това, че има комплекси.
Ако пък изглежда добре и показва увереност, я порицаваме за нейната суетност.
Знаем, че не се събужда с идеално пригладена коса, фон дьо тен, очна линия, спирала и пудра, но очакваме от нея да се държи, сякаш точно това е начинът, по който изглежда и в шест следобед, и в шест сутринта.

Няма нищо изненадващо, че всички тези противоречиви, объркващи очаквания, които не дават ясна дефиниция на „нормално" поведение, водят до неврози и нездраво самочувствие.

Съвършенството като валута

Нещата обаче не са толкова прости. Не е достатъчно да включим закръглени жени в модната индустрия, за да се преборим с проблема. Нещо не само в отношението ни към жените, но и във възприятията ни трябва да се промени.

Стремежът към съвършенство е естествено продължение на развитието ни като общество – опитваме се да надмогнем себе си, да бъдем все по-добри, все по-можещи.
Това ни движи напред, това е една от стъпките към прогреса.

Къде е границата обаче?

Между това да надмогнем ограниченията си и това да надмогнем своята човешкост.
Нима измежду всички проблеми, поставени пред нас като човечество, порите и няколкото излишни килограма са най-големия?

Съвършенството продава!

Козметичната индустрия печели от това да те кара да се чувстваш грозна.
Пластичната хирургия и фармацевтичните компании печелят от това да те карат да се чувстваш дебела.
Модната индустрия печели от това да те кара да се чувстваш невзрачна и невпечатляваща.
Илюзията, че абсолютното съвършенство е постижимо, е скелето, върху което е изградена действителността ни, каквато я познаваме днес.

Съвършенството продава, защото двигателят на този покупко-продажбен механизъм е идеята, че съвършенството ще ни направи щастливи. Но в стремежа си да го постигнем насочваме вниманието си към неща, които не могат да ни донесат дълготрайно щастие – обувки, дрехи, грим, солариум, филтри за снимките в социалните мрежи – защото точно това е замисълът.
Без идеята, че съвършенството ще ни направи щастливи, световната икономика ще се срине.

Идва момент обаче, в който да се запитаме дали не плащаме прекалено висока цена за черните си лачени обувки, за малиновите си кетони, за anti-age кремовете и абсурда цял живот да преследваме една химера!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани