Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да поговорим с Ориана Фалачи

  06 Ноември 2012 1948 видяна
(1 глас)

Истинските жени не плачат

 

Италианската журналистка Ориана Фалачи (1929-2006) е почти толкова одумвана, колкото световните лидери и противоречивите световни фигури, които тя интервюира по време на дългата си и плодотворна кариера. Тя става наистина известна през 70-те години с проницателните си интервюта, по време на които тя се държи наистина безстрашно, често дори безразсъдно оспорва тактиките и идеологиите на някои от най-големите държавни и революционни лидери.

Този страстен и мощен глас на 20-ти век завинаги отеква със смелостта си в дисекция на политиката, властта и егото, и техните унищожителни ефекти върху демокрацията навсякъде. Ти пише със сила и почтеност на характера, които обуславят нейната работа до края на живота й. Последните й разкрития срещу  исляма предизвикват смъртни заплахи срещу нея, но тя не се поколебава дори за миг дали да продължава да се бори с неправдата и жестокостта. Тя умира така, както живее – със сила, страст, убеждения и  цел.

За съжаление няма автори като нея вече. Някои от книгите й – „ Мъжът”, „Писмо до нероденото ми дете”, „ Силата на разума”,”Интервю със себе си” са наистина истински и неповторимо искрени. Тя демонстрира любов преди всичко към човечеството. Тази любов за нея е била много по-мащабна от  нуждата да притежаваш лична любов. Любов, която поставя истината, справедливостта и бъдещето на човека преди всичко.

През целия си живот, журналистката Ориана отказва да даде дори едно интервю, но това не е необходимо, защото е споделила всичко в своите произведения. Оставила е цялата си душа вътре. Красива жена, мачкана от живота многократно, свидетел и репортер на едни от най-съществените световни събития, непримирима и борбена. Тя е обичала силно, силно е страдала, била е наранявана многократно в личния си живот, но никога не е спряла и за миг да се бори, да защитава себе си и идеалите си. Умира от рак, като отказва да се подложи на лечение, за да може да довърши последната си книга – изповед, завещание за поколенията. Отличен журналист, автор, жена, човек.

Ето какво казва тя:

„Моментът, в който предаваш своите принципи и своите ценности, ти си мъртъв, културата ти е мъртва. Цивилизацията ти е мъртва. Точка по въпроса.”

„Не можеш да оцелееш,  ако не познаваш миналото.”

„Аз съм човек, който винаги плава срещу течението.”

„Винаги съм гледала на неподчинението към репресиите като единствен начин да се използва чудото, че си бил роден.”

"Европа вече не е Европа, това е Еврабия, колония на исляма, където ислямското нашествие не се осъществява само във физическия смисъл, но също така и в психически и културен смисъл."

„Горкият ми баща, направи голяма грешка. Даде ми отрезвяващ шамар, погледна ме в очите и каза:”Едно момиче никога не трябва да плаче!”

„Ние живеем във век без лидери. Спряхме да имаме лидери в края на 20-ти век.”

„Славата е тежко бреме, убийствена отрова, да я понесеш е изкуство. А да притежаваш това изкуство е рядкост.”

„Не разбираме тези американци, които говорят за секса като подрастващи деца. И също като подрастващите, те сякаш изведнъж са открили, че сексът не е добър само за произвеждане на деца.”

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани