Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Грейс Кели - принцесата на модата - 1ва част

  20 Ноември 2013 812 видяна
(1 глас)

Грейс Кели (Grace Patricia Kelly, 12 ноември 1929 – 14 септември 1982) е американска актриса, носителка на престижната награда „Оскар". От 1956-та година е съпруга на принца на Монако – Рение III, и е десета принцеса на страната. Грейс Кели се намира на 12-то място в списъка за „Стоте най-велики кино звезди". И освен всичко това, се явява и всепризната модна икона.

Прекрасната актриса е родом от Филаделфия, като известен факт е, че е кръстена на сестрата на баща си, която била починала преди време, а бащата на Грейс така изпълнил даденото на майка си обещание. Джак Кели от своя страна е трикратен олимпийски шампион по гребане в периода 1920-1924 година, през 1934-та е сред кандидатите за кмет, а по времето на Втората Световна война е назначен от самият Рузвелт за Национален директор по физическо възпитание.

Още от най-ранните си детски години Грейс Кели се възпитава сред висшето общество. Освен, че всички членове на семейството й били прославени в различни области на киното, спорта, театъра, модата, в допълнение местообитанието на самата Кели бил изящен дом във Филаделфия.

Вратите за красивата Грейс били широко разтворени - своята първа роля тя изпълнява едва на 6 годишна възраст. По време обучението си актрисата, заедно със сестрите и майка си, участва в няколко модни ревюта. През 1942 играе в постановката „Не хранете животните", копродуцирана от компанията East Falls Old Academy Players.

Заради ниските оценки по математика на Грейс Кели не се удава да се класира за избрания колеж „Бенингтон" през 1947-ва. И въпреки, че брат й се занимавал със спортна кариера, бащата на Грейс бил против актьорските й влечения. Въпреки всичко, тя решава да преследва мечтата си, като заминава за Ню Йорк и успява да влезе в „Американската академия за Драматично изкуство", благодарение на вече застъпилото се тогава име на чичо й (Джордж Кели), който се занимавал с драматургия. Тя живеела в Barbizon Hotel (хотел, населяван от момичета, където след 10 часът посещенията от момчета били забранени) и работила като фотомодел, за да може да изплаща обучението и живота си в Ню Йорк.

Въпреки първоначалната й прилежна работа в колежа и честото участие в различни кастинги (тя си записвала гласа постоянно на диктофон, за да усъвършенства техниките си), я одобрявали единствено за рекламни клипове. Завършва академията през 1949 на 19-годишна възраст и след това участва в различни театрални постановки („Бащата" на Стриндберг, където тя играе заедно с Реймънд Меси) и телевизионни проекти (адаптацията на романа на Синклеър Луис „Бетъл Меридай"). Своя дебют на големия екран Грейс прави през 1951 г., където играе малка епизодична роля във филма „14 часа", обаче това по никакъв начин не е отбелязано от критиката, което води до липса на по-нататъшни предложения за работа.

Кели работи в Елич Гардънс, когато получава телеграма от холивудския продуцент Стенли Крамер. Така 1952 г. е белязана с ролята й във филма „Точно по пладне", където си партнира с Гари Купър. Актьорът е очарован от Грейс и нейната игра, заявявайки, че „тя се отличава от всички актриси, с които е залято киното" по това време. Година по-късно Джон Форд й предлага да се снима във филма „Могамбо" в Африка. Този път актрисата играе на една площадка заедно с имена като Кларк Гейбъл и Ава Гарднър.

Грейс Кели получава ролята и договор за седем години за относително ниска заплата от 850 долара на седмица. Тя се съгласява с условие, че всяка втора година ще може да участва в театрални постановки. След участието си в „Могамбо" актрисата получава номинация за Оскар за „Най-добра актриса във второстепенна роля" и печели награда „Златен Глобус" в същата категория.

Още един режисьор, който забелязал таланта на Кели, бил Алфред Хичкок, който я кани да се снима в екранизацията на бродуейската постановка „Набери "М" за убийство" (1954). В тази лента Хичкок изважда на показ природната красота и аристократизъм на актрисата. Филмът й носи известност и положителни отзиви от кинокритиците. Следват няколко филмови проекта един след друг - „Мостовете на Токо-Ри" и „Прозорец към двора", като за да се снима във втория, тя отказва роля, в която би могла да си партнира с Марлон Брандо.

Грейс обяснява избора си с това, че още на снимките на първия филм с Хичкок, те вече са обсъждали играта й в „Прозорец към двора". След тях следва и филмът, който й носи наградата Оскар за „Най-добра женска роля" - „Провинциалистката" (1954), с прекрасно пресъздаден от Кели персонаж на страдаща жена на алкохолик, чиято роля изиграва Бил Кросби. Благодарение на тази роля и на предните два филма, режисирани от Хичкок, Грейс се сдобива с премия от Ню Йоркския кръг на критиците за „най-добра актриса".

После красивата Кели заминава за Париж, за да се снима в третия филм от сътрудничеството си с Хичкок – „Да хванеш крадец" (1955), където й партнира Кари Грант. Двамата с Грант не крият взаимното си възхищение и остават много добри приятели. По-късно, след смъртта на Кели, отговаряйки на въпроса за любимата си актриса, Грант казва: „С цялото ми уважение към скъпата ми Ингрид Бергман, но аз предпочитам Грейс. Тя винаги е притежавала едно по-специално спокойствие."

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани