Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Мисли за живота и модата: високи обувки и ниска чувствителност

  13 Юни 2015 549 видяна
(5 гласа)

Панаира на суетата в моя град

Първи свободен уикенд от толкова много време и с радост се прибирам вкъщи. След дългото отсъствие сякаш всичко се е променило... е, почти всичко. Някои неща са непоправими. Израснах в студентско градче, тук живота изглежда доста цветен – навсякъде младежи и безгрижен смях. Иначе казано малко работа и много вълнения. Не се гордеем с проспериращи фабрики и предприятия, но за сметка на това със сигурност ще ви трябва седмица, за да обиколите заведенията и магазините. Град пълен с амбициозни хора и розови мечти.

Телефонът звъни... Е, явно все още липсвам на някого и не съм съвсем забравена. Имам уговорка с любимите приятелки, но разбира се за три часа по-късно, тъй като тук съществува закон: „Нова премяна за стари познати." Подготовката за срещата с местното общество е усилена и безкомпромисна, но за да си част от него „трябва да си модерен." Още ми е трудно да установя какво точно означава това, въпреки че дълго изучавах темата. Едно е сигурно, тя е преходна и лесно можеш да се окажеш демоде, заради прекалените усилия.

Но да се върнем на темата – не стига че напълнях с килограм-два, ами трябва да добавя отгоре грим и дрънкулки, да обуя онези красиви, но иначе така неудобни високи обувки и всичко това, за да пия кафе за час и следващите два да свалям маскировката... Рядко си причинявам подобно нещо и често съм странна за „елита". Всяка жена се старае да е красива, но това вече е прекалено.

Посред бял ден – а сякаш се раздават „Оскарите", смятах че върлува безработица, но тук се раждат „звезди". Сиянието им така ме заслепява, че слагам очилата и проглеждам – с изключение на няколко екземпляра, прекрасни по природа и с вродено чувство за стил, (без да прекаляват), останалото бих го определила просто като „НХО" (неидентифициран ходещ обект).

Тук за да изпъкнеш трябва да си феномен. Както обикновено – заведенията пълни, глави празни и рояци, ята и разнообразие от стадни животни – ах, как ми липсваше този пъстър, пъстър свят. Град пълен с амбициозни младежи, моментни удоволствия и розови мечти. Когато се сблъскат с действителността, тя се оказва доста сива за неподготвените, но това е друга тема...

И защо всички говорят за някакви кифли и кроасани, да не са отворили нова пекарна, за която не знам?! Явно е, че в съвремието прекаляваме с телевизията, интернет и холивудските сценарии. Нормално – чувството за мярка на българите е ампутирано, а кичът е на почит. Какъв е този наш манталитет вечно да крадем чужди ценности от далечни места и непознати култури, накачваме едно върху друго и го обявяваме за „революция".

Момичета, трябва да си дадете сметка, че бунтарските филми, които обожавате, показват герои, отритнати заради ексцентричния им външен вид, но носещи талант, който трудно може да остане незабелязан. Моля ви не се ограничавайте само до първото. Искате да направите впечатление, но няма ли значение какво ще е то?

Защо не пробвате да обогатите уменията си, вместо гардероба и оставете боите, с които украсявате безцветната си същност – тя винаги прозира и изглеждате нелепо. Мястото на картините е в галерията, а ценителите сами ги посещават. Тези разхождащи се абстракции обезценяват изкуството да си Жена. И да бе, вие не сте материалистки, просто се нуждаете от някои строителни материали – силикон, бои, гипс и разни разнообразни.

Някога рисуването и скулптурите са били сътворявани само от художниците, и дори крадците са притежавали морални принципи. Трудно е да изпъкнеш сред шарени папагали, но при липса на качества и идеи е по-лесно да сложиш огромна панделка на главата и разни други места и да се предлагаш, подаряваш и раздаваш.

Когато продуктът е достъпен и на промоция всеки го разграбва, но цената за чувствата никога не е добра и справедлива. Когато разпродажбата приключи оставаш празен или преминаваш към преоценената стока и тогава осъзнаваш, че внимание и нежност не се купуват, а ти си станал демоде и си се дал на безценица.

Ей, човече, уж млади хора пълни с живот, а сякаш времето е спряло – мраморни лица, безизразни физиономии и най-зловещото е, че дори космите по главата им не мърдат от полъха на вятъра. Стоп кадър, а повеят се усилва още и още - те не помръдват, но идва буря и се разтапят...

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани